Използване на арт методи за развитие на креативност

Креативността като продукт на въображението и основа за проява на иновативност е феномен, който ни помага да се справяме с ежедневни проблеми, да излизаме от затруднени ситуации и да създаваме нови и полезни неща не само за себе си, но и за другите. Креативността е въображение, приложимо в заобикалящата ни реалност и може да се развие в иновация, ако на практика се внедрят произлезлите от нея идеи.

Защо е добре да бъдем креативни? Най-малкото, за да можем да откриваме алтернативни решения на проблеми в различни ситуации и да създаваме нови и ценни решения със стойност в личния живот, в професионалния и в бизнеса. Според психологията на Хилман качеството на живот е функция на капацитета на въображението.

Всеки би си задал въпросите: ”Аз креативен ли съм? Достатъчно креативен ли съм? и „Мога ли да развия тази способност?”. Да, някои хора са по-креативни от други, но креативността определено може да се развива. Често не осъзнаваме колко сме креативни докато „ножът не опре до кокала” – доказано е, че в условия на ограничения (време, ресурси) креативността се събужда.

Традиционните подходи и техники за развитие на креативността – дивергентни (напр. брейнсторминг) и конвергентни (напр. „шест мислещи шапки” на де Боно) „изкарват” на светло идеи и решения на проблеми, но нямат този силен и комплексен потенциал, който е вътрешно присъщ на арт методите Причината е, че арт методите са доста разнообразни (изобразително и приложно изкуство, музика, танц, театър, поезия, проза и др.) и включват различни подходи, провокиращи различни сетива, съответно различни типове асоциации и аналогии. В рамките на една конкретна арт техника/ игра могат да се обединят няколко метода т.е. няколко изкуства, които да създадат необходимата среда за многопластов полет на въображението.

Арт методите отдавна се използват в психотерапията и в обучения/ семинари за развитие на екипи, но като че ли специфичната им роля в развитието на креативността не е толкова популярна. Ще намерите много съвети как да развиете въображението си - например съзерцавайки картина или рисувайки такава; чрез писане на истории с използване на случайни думи и т.н., но тези съвети разкриват много малко от възможностите на арт методите в тази посока. Ангажирането с избрано и предпочитано изкуство не е достатъчно за разгръщане на цялостния потенциал, който притежаваме. Да, можем да се развиваме самостоятелно креативността си, опирайки се на едно изкуство, но по-ефективни са груповите занимания с включване на повече от едно изкуство.

Все още са малко организациите, които разработват и реализират програми за повишаване на креативността на служителите си, но тези, които го правят с включване на групови задачи, базирани на арт методи, уцелват „с един куршум два заека” – паралелно с това развиват и екипната работа в организациите си.
Има много и различни начини за използване на арт методите като генератор на ценни идеи и решения – възможно е като бъдем както в ролята на консуматори, така и в ролята на създатели на изкуство. Второто е много по-полезно, особено ако добавим и работа в условия с ограничени ресурси (виж по-горе).

Малко повече за арт методите и развитието на креативността

Преди всичко да уточним – не е необходимо да имаме талант - да рисуваме, да пеем или свирим, да танцуваме, да сме артистични и др., за да се възползваме от възможностите на арт методите.

В контекста на използването на арт средства за развитие на креативността важното е творческият процес да ни отведе извън нашата вгълбеност в ежедневието и да ни отвори вратите към алтернативни преживявания на заобикалящата среда.

В основата на креативността е т.н. децентриране – „движение навън от тясната логика на мислене и действие, която обикновено ни поставя в задънена улица; движение на отваряне към изненадващото, непредсказуемото и неочакваното” (Паоло Нил). Като способност, която позволява на хората да открият ново решение на стар проблем или подходящ отговор на нова ситуация, креативността заобикаля обичайния поглед върху нещата. Преживяването на децентриране може да се постигне лесно чрез изкуството т.е. чрез подходящи арт методи, позволяващи излизане от традиционните ситуации на ограничения в мисленето и пораждащи в крайна сметка ефекта на откривателството.

Един от най-разпространените методи за насърчаване на креативността е свободното асоцииране, което изисква освобождаване на мислите от контрол и дава пространство за идеи и решения, които обикновено биха останали скрити. Практикуването на арт техники неизменно подтиква към асоциации и аналогии и развива усет за използването им.

Креативността също така често изисква преминаване през процес на преструктуриране на нещата– изоставят се познатите структури и се откриват нови чрез символични и метафорични интерпретации. Едва ли има по-подходящи средства за подкрепа на подобни трансформации от игрите, базирани на изкуството.
Конкретните арт методи и техники, които биха били полезни за развитие на креативността, могат да се конструират по различни начини. Казахме вече, че по-полезни са тези, съчетаващи в себе си два или повече вида изкуство, както и тези, които са предназначени за групови преживявания. Всъщност специфичните цели и аудитория ще определят какви да са темите и какви точно арт средства да се използват.

Развитието на креативност изисква систематично участие (през определени интервали от време) в сесии с подходящи задачи/игри, базирани на арт методи. Възможно е, разбира се, разработването само на една сесия с точно определена цел – например с цел провокиране на креативност за разрешаване на конкретен проблем в организацията или екипа.

• Необходимо е достатъчно „поле” за игра (в чисто физически измерения) и достатъчен времеви диапазон. Една сесия обикновено не е по-малка от 50 мин., а практикуването на някои изкуства (напр. танц, етюд) ще изискват и по-голямо пространство. Има ситуации обаче, в които умишлено за последните може да се предостави по-малък терен (виж по-долу принципа „по-малкото е повече”);
• Задачите/ игрите не трябва да са прекалено амбициозни. Освен това понякога е по-полезно те да са „далеч от темата”, когато има такава – например в случаите, когато чрез арт техники се търси креативно решение на даден проблем. Въображаемата реалност има потенциал да помага в подобни случаи повече, предлагайки преживяване, „отдалечено” от проблема и поради това не е задължително да въвеждаме буквално проблема в темата на творческата задача;
• Участниците трябва предварително да бъдат мотивирани чрез обяснение за смисъла и ползите от задачите/ игрите, за да се избегнат реплики като „Това не е за мен.” или „Това е детска работа.”;
• Използване на принципа „по-малкото е повече” – умишлено ограничаване на определени ресурси (необходими като цяло за задачата/играта) с цел това да провокира повече открития. Идеята е да се катализира процеса на излизане на повърхността на различни възможности и алтернативи, да се изследва дори на пръв поглед немислимото. В крайна сметка не може да бъдем креативни без да сме изправени пред ограничения. Принципът може да означава също така да не прекаляваме с предварително предоставяната информация и инструкции;
• При разработването на задачите/игрите не трябва да подценяваме отделните сензорни аспекти на въображението – обикновено се акцентира върху образа и се забравя, че хората си представят не само образи, а и звуци, ритми, движения, действия, думи, говор, дори вкусове. Ето защо, когато става въпрос за развитие на креативност, подходът трябва да е включване на две изкуства– например: „нарисувай и разкажи”, „изпей и нарисувай”, „напиши и изиграй” и т.н.
  Фасилитаторът не се намесва в процеса на работа по задачата/ играта. Неговата роля е във въвеждащата и заключителната фаза на сесията. Фасилитаторът може да анализира, но никога не критикува творческите резултати, независимо от какъв вид са – рисунка, скулптура, песен, танц, театрален етюд, стих, история, заснет филм и др.
• Фасилитаторът трябва да накара участниците да се отпуснат и да ги посъветва в никакъв случай да не се напрягат в усилията си непременно да покажат креативност или някакъв дълбок смисъл в творбите си. Хуморът е не само допустим, но и желан.

Една най-обикновена на пръв поглед творческа задача може да ни отвори път за излизане от ограничителна или безизходна ситуация, дори и крайният продукт да е лишен от всякаква естетическа стойност. Преживяванията чрез практикуване на изкуство събуждат идеи за решения във всекидневния живот, водят до намиране на нови начини за справяне с проблемите – понякога съвсем изненадващо и неочаквано.

ТУК можете да намерите примерни задачи и игри за развитие на креативност с използване на арт техники. Освен за развитие на креативност груповите задачи са полезни и за развитие на умения за работа в екип, както и на други социални умения.