Стремежът към създаване на „страхотни екипи” в организациите (казано с езика на мениджмънта „ефективни”) е напълно разбираем и обясним. Усилията в тази насока никога не са преставали, както и дискусиите кои са най-правилните подходи, методи и средства. Изобилие от публикации по темата, от теории и концепции, съвети, примери и т.н. Като че ли всичко е казано…
Тук искам да насоча вниманието ви към работата на екипите по обща кауза, която не е свързана с пряката и същинската им дейност, но на която може да се гледа като на уникална възможност за тяхното развитие. Става въпрос за ангажираността на екипите със социални каузи, подкрепяни от организациите, в които те функционират. Наблюденията върху подобна ангажираност показват явни, измерими и значителни ползи както за самите екипи, така и за организациите, в които те работят. Разбира се, трябва да са налице определени условия. Преди всичко каузата трябва да е обща и наистина споделена, за да може работата по нея да рефлектира позитивно върху ефективността на екипа.
Какви са ползите от работата по обща и споделена кауза в един работен екип?
Бих започнала с възможността за подобряване на комуникациите, общуването и междуличностните взаимодействия в екипа, тъй като те са едни от основните фактори, въздействащи върху ефективността му.
Изкушавам се да добавя и един друг ефект. Ако приемем, че общият враг сплотява, то трябва да приемем, че и общата кауза е със същия ефект. А сплотеният екип работи по-добре във всякакви ситуации и задачи – това е толкова очевидно, че понякога се пренебрегва.
В годишните проучвания служителите на компанията Timberland (неизменно присъстваща в класацията на списание Fortune „Най-добрите работодатели”) посочват програмата й за доброволци „Path of Service” и доброволческите инициативи като ключови за удовлетвореността им от работата. Мениджърът на програмата споделя: „ Отделите и работните групи използват тези часове (за доброволен труд), за да изграждат екипност и колективен дух, да подобрят комуникационните умения и да откриват уникалните и непознати качества на колегите си”.
(„Корпоративната социална отговорност”, Филип Котлър, Нанси Лий)
Проучвания сред служители, участвали активно в социалните инициативи на техните компании, показват, че удовлетворението и ангажираността им към екипите и самите организации силно са се увеличили. И тук става въпрос за т.н. афективна ангажираност, която се изразява в емоционална привързаност и идентифициране с екипа/организацията. Този вид ангажираност създава много по-силна мотивация за високо равнище на изпълнение и принос в сравнение с другите два вида ангажираност – нормативна и за продължаване на работата.
Вицепрезидентът на LensCrafters описва следните ползи за компанията от инициативата ѝ „Дарете зрение”:
„Чрез програмата служителите ни развиват емоционално обвързване с нашата компания, което е ключово за конкурентното ни предимство….
Служителите, участващи в инициативата, се гордеят с компанията и остават в нея за дълго. Продължаваме да разширяваме тези програми, защото сме убедени, че носят фантастични възможности за изграждане на екип и развиване на лидерски умения. Какъв по-добър начин за усвояване на работата в екип, гъвкавост, креативност и позитивното мислене от това да включиш единомишленици в кауза…”
(„Корпоративната социална отговорност”, Филип Котлър, Нанси Лий)
Горният цитат ни отвежда и до една друга група ползи, свързани с развитието на креативността на членовете на екипите, която е основа за иновации и развитие. Повечето етапи от работата по дадена социална инициатива – напр. избор на конкретна кауза, избор на начини за комуникиране на каузата, избор на средства за създаване на съпричастност и приобщаване към нея и т.н., създават среда и ситуации за разгръщане на креативността. Всички те разпалват творческото напрежение и подтикват към акумулиране на полезни идеи, някои от които могат да се пренесат в работната среда и бизнеса (последното също е израз на креативност).
В рамките на екипната работа по социална кауза няма как да не възникнат проблеми, свързани с вземането на най-различни по характер решения – например чия идея да се избере, как да се процедира, кой е най-добрият вариант от множество алтернативи и др., но именно справянето с тези проблеми „калява” екипа и го учи как по-добре да се справя с други ситуации, свързани вече със същинската му работа в организацията. Казано накратко – екипът има един допълнителен шанс да развива умения за вземане на решения и да оптимизира междуличностните си взаимоотношения на база по-добро общуване и комуникации.
Тук не можем да не споменем и някои ползи за организациите извън подобряването на екипната работа и ангажираността в тях. Тези от тях, които активно развиват корпоративна социална отговорност, са с много по-големи шансове за привличане и задържане на ценни кадри.
Някои от служители от Levi Strauss признават, че са били привлечени да кандидатстват за работа в компанията заради ангажираността й с важни социални каузи…..
Според проучване на Net Impact повече от половината от изследваните 2100 студенти в магистърска степен заявяват, че биха приели по-ниска заплата, ако работят за социално отговорна компания.
(„Корпоративната социална отговорност”, Филип Котлър, Нанси Лий)
При какви условия работата на един екип по кауза може да носи ползи – за него, за организацията и (разбира се) за самата кауза?
Казахме вече, че е важно каузата да е обща и споделена. Но как по-точно се постига това? С две думи – с включване на служителите и екипите в дейностите на най-ранен етап. Стратегическите решения в областта на корпоративната социална отговорност се вземат на най-високо ниво и това е напълно естествено. Висшето ръководство дава „зелена” улица на стартирането и общата насоченост на социално отговорното поведение, вкл. определя размера на средствата за социални инициативи. Но нищо не пречи самите служители да са въвлечени в избора на областите(сферите) и конкретни форми на социални инициативи, не само в самото им осъществяване. Въвличането и участието на екипите още при вземането на решения в каква социална област да се насочат усилията (напр. здравеопазване, образование, околна среда, безопасност, култура или друга област) и какъв конкретен вид социална инициатива да се избере (напр. популяризиране на кауза; маркетинг, обвързан с кауза; корпоративен социален маркетинг, филантропия, доброволчество или друг вид), осигурява тяхната съпричастност и ги мотивира активно да се включат по-късно и в самите дейности. А включването им в дейностите „отваря” възможности и носи ползите, които коментирахме вече.
Recreational Equipment (REI) е компания - реномиран доставчик на туристически принадлежности, многократно присъствала в списъка на Fortune «Най-добрите работодатели в Америка». По думите на мениджъра, отговарящ за социално-отговорните политики на компанията, ключовете към успеха на техните филантропски програми е активното участие на служителите от всички нива в компанията във всички етапи на проектите (вкл. на служителите от магазините). Ето какво казва той: „Програмата за дарения на REI е уникална – ние се обръщаме към служителите си, за да номинират те получателите на даренията ни….Убедени сме, че участието на служителите и екипите в проектите под различни форми е подобрило корпоративната култура.”
(„Корпоративната социална отговорност”, Филип Котлър, Нанси Лий)
Някои други аспекти на позитивното въздействие на работата по обща кауза върху хората, екипите и организациите
Един важен такъв аспект е възможността хората и екипите да се изправят пред предизвикателни задачи – от генерирането на идеи за инициативи до начините за осъществяването им. Предизвикателствата, в комбинация с предоставянето на относителна свобода и самостоятелност в работата по каузи, прави екипите отворени към приемане на нови идеи и експериментиране. Всъщност това е пътят за създаването на иновативна култура в организацията – култура, окуражаваща креативността.
Някои компании, като например American Express, признават, че „включват служители и цели отдели в кампаниите си по социални каузи, за да мислят креативно, да проявяват щедрост и да работят колективно”.
Ангажираността на Hewlett Packard с каузи в развиващите се страни (основно доброволческа дейност) открива нови пазари за тях и дава възможност за тестване и създаване на нови продукти.”
(„Корпоративната социална отговорност”, Филип Котлър, Нанси Лий)
На работата по социална кауза може да се гледа и като на своеобразен шанс за учене – шанс служителите да обогатят „репертоара” си с допълнителни умения, които могат да са полезни както в личния, така и в професионалния живот. Знанията, уменията и опитът, натрупани чрез участието в социални инициативи , могат да се пренесат на работното място и да помогнат за справяне с проблеми от различен характер - както с проблеми, свързани с изпълнението на задачите на екипа, така и с такива, свързани с общуването и междуличностните взаимодействия в него.
Включването в социална кауза на работното място може да участва и в постигането на баланс между работа и личен живот. Това, разбира се, може да стане само когато служителите участват в нещо, от което наистина се интересуват и което лично ги вълнува. В този смисъл организациите трябва да подкрепят и поощряват служителите си да се ангажират с дейности, които по някакъв начин обогатяват и личния им живот. Добра практика в тази насока е предоставянeто на възможност на служителите да използват определен брой часове в рамките на работното време за работа по близка до тях кауза. Типичен пример за подобна практика е доброволният труд за събиране на помощи и организиране на разпределянето им.
Често работата по социални каузи в екип разкрива едно поле за допълнителна изява на членовете му , изразяващо се в това те да могат да играят предпочитаните от тях екипни роли – нещо, което може да се окаже източник на допълнително удовлетворение. Ефектът е особено голям, когато изпълняваните длъжности от служителите в организацията и екипа не позволяват те да се представят в тези роли - роли, които всъщност предпочитат да „играят” поради личните си качества, способности и нагласи. Казано по друг начин, при работа по социална кауза, отделните членове на екипа могат да „блеснат” със своите таланти и способности, демонстрирайки специфичните си умения и качества. Повечето хора се чувстват силно мотивирани да работят в среда, в която могат да разгърнат по някакъв начин потенциала си, особено ако обичайната им професионална роля (или ролята по силата на изпълняваната длъжност) не позволява това да се случи. За повечето от нас мисълта, че способностите и талантите ни са непознати и неизвестни на околните, е леко подтискаща…
В допълнение – работата по кауза позволява организациите да открият разностранните умения на служителите си и да ги използват и в други направления. И не на последно място - обединяването около обща кауза, свободното споделяне и обсъждане на идеи и сътрудничеството при реализацията им, може да създаде (макар и не веднага и не с „магическа пръчка”) атмосфера на доверие и уважение в екипа.
И още нещо за това как може да се „експлоатира” темата
Темата за екипната работа по кауза може да се използва в конструирането на интерактивни инструменти - казуси, ситуационни задачи, ролеви игри и др. за различни видове обучения. Наблюденията върху ефекта на подобни инструменти показва, че те са с голям потенциал да развиват умения за работа в екип.
Освен като обучителен инструмент, последните могат да влязат директно в употреба при действителната работа по кауза в качеството си на рамки/подходи за вземане на общи решения, свързани с каузата.
Предлагаме на вашето внимание две ситуационни задачи, които са подходящи за развитието на двете групи умения: умения за работа по социална кауза и умения за работа в екип. Освен това те биха могли да са полезен инструмент в реална работа по кауза като средство за генериране на идеи и вземане на общи решения, свързани с каузата.
Вижте ситуационните задачи „Как да привлечем внимание? и „Как да изразим подкрепа и съпричастност”
Ако темата ви интересува и желаете да се възползвате от натрупан вече опит по нея, може да се свържете за консултации, обучения или допълнителни учебни ресурси с автора - Светла Димова: Тел. 0898 23 36 79 или имейл: sdimova.lef@gmail.com