Арт сесии за разрешаване на проблеми в екипите

Толкова много неща са изписани за екипите, че темата може да се причисли към „изтърканите” теми, за които едва ли може да се каже нещо ново. И въпреки това се изкушавам да предложа един подход, основан на арт методи, който може да се използва както за разрешаването на проблеми от различен характер в екипите, така и за изграждане на доверие в тях. Обещавам, че няма да ангажирам вниманието ви с модели и концепции, поучения и съвети…

Има два факта за проблемите в дадена група или екип –първи: те са неизбежни и втори: трябва да се разрешават (поне би било добре да се разрешават).

Поведението на хората в група може да бъде много странно, така че поводи и причини за проблеми, свързани с взаимоотношенията в нея - колкото искате. А ако добавим и други причини, породени от самата работа и от заобикалящата среда (причини извън екипа), то „провокаторите” на проблеми се увеличават и както често се казва „опасности дебнат отвсякъде”.

Какви могат да бъдат проблемите?

Най-общо могат да се класифицират в две групи:

• свързани с изпълнението на работата (задачите) на екипа и
• свързани с взаимоотношенията в екипа, с междуличностните взаимодействия.

Понякога първите се определят като „твърди”, а вторите като „меки”. Всъщност те са свързани и често проблеми от едната група водят до проблеми от другата.

Как се подхожда обикновено към проблемите?

Традиционно спрямо „твърдите” проблеми се препоръчва структуриран подход: проблемът се анализира; установяват се причините; определят се критерии за възможно най-добро решение на проблема; генерират се идеи за разрешаване; отделните идеи (алтернативни решения) се оценяват и накрая се избира най-приемливото решение спрямо критериите.

При „меките” проблеми се следва един по-отворен и гъвкав подход, воден от конкретната ситуация. И тук се изследват причините – най-често чрез разговори и срещи (било то формални или неформални; индивидуални или групови). Обикновено се търсят решения чрез обсъждания и дискусии в групата. Възможно е обаче да не се стигне до истинската причина…

Можем ли да направим нещо по-нетрадиционно?

Без колебания отговарям с „да” - и при двете групи проблеми, описани по-горе,  може да се използва изкуството чрез различните му прояви под формата на подходящи за всеки отделен случай арт сесии. На последните може да се гледа и като на своеобразно средство за превръщане на неизбежните проблеми и конфликти в екипа в ресурс за осъществяване на положителни промени.

Мястото на арт методите (методи, основаващи се на изкуството) в процеса на разрешаване на «твърдите” проблеми е най-вече в етапа на генериране на идеи за разрешаване им. Добре познатият brainstorming е полезен, но защо да не опитаме нещо ново? Нещо, което крие повече възможности, защото провокира креативността. Така например, търсенето на алтернативни решения на твърди проблеми може да се подпомогне чрез визуализацията им, вкл. чрез символни изображения.

Потенциалът на изкуството в търсенето на решения на вътрешно-личностни проблеми е известен отдавна – той е в основата на арт терапията, самостоятелно обособен клон в психотерапията. Макар и по-ограничено, той се използва и в контекста на развитието на групите – най-вече за подобряване на комуникациите и общуването в тях.

С какво може да са ни полезни различните арт методи, когато се изправяме пред проблеми, свързани с взаимоотношенията в екипа?

- В краткосрочен план могат да се използват за установяване на причините за проблемите и конфликтите и за намиране на начини за разрешаването им.

- В дългосрочен план периодичното провеждане на арт сесии, включващи подбрани арт методи и техники, подпомага и подкрепя развитието на екипите и най-важното – те по уникален начин изграждат среда на доверие, която от своя страна облекчава „борбата” с всякакъв тип неизбежно появяващи се проблеми и конфликти в екипа.

Ако приемем разбирането на Патрик Ленсиони („Петте основни слабости при работа в екип”, 2002 год.), че екипите могат да страдат от пет основни слабости (всъщност той ги нарича дисфункции), в основата на които е първата – липсата на доверие, то може би трябва да насочим вниманието си преди всичко към използване на арт методи за изграждане и поддържане на доверие.

И тук ще си позволя едно отклонение относно пътя за постигане на доверие в даден екип, тъй като той определя избора на конкретните арт методи и техники, които биха подпомогнали „извървяването” му.

Според мен пътят започва с поредица от сесии за взаимно опознаване на членовете на екипа– способности, компетентности, силни и слаби страни, ценности, интереси и др. Дори и хората да смятат, че се познават достатъчно добре, повярвайте ми – винаги има изненади! Още на този етап се работи за „отваряне” на комуникациите в екипа, но е необходимо надграждане със специални сесии за постигане на честност и откритост в общуването. Ключов момент за успешното предвижване напред е отделянето на достатъчно време за сесии, създаващи отношения на интерес и загриженост на всеки член на екипа спрямо останалите и за развитие на емпатия. Всъщност пътят няма край, никога не можем да кажем: вече сме изградили доверие в екипа и повече не се налага да правим нищо…

Какви точно арт методи и техники ще са полезни в рамките на арт сесиите зависи от конкретния случай, но както вече писах в статията „Арт методи за развитие на креативност” най-ефективни са комбинациите от различни арт методи в рамките на сесиите.

Какво точно да разбираме под „арт сесия”?

Арт сесията може да се разглежда като относително обособен самостоятелен модул (обучителен, терапевтичен, себепознавателен, за личностно и групово развитие и др.), в рамките на който със средствата на различни видове изкуство (един или повече) се постига конкретна крайна цел. В определени случаи, когато предмет на арт сесията са съществуващи междуличностни проблеми и конфликти в даден екип, тя може да придобие определени нюанси, типични за психотерапевтичните сесии.

Арт сесиите могат да варират значително по отношение на продължителността си, но дори и най-кратките са поне около два часа. Обикновено една сесия не е достатъчна, за да се установи причината за проблем и/или да се намери подходящо решение за разрешаването му. Понякога са необходими поредица от сесии, които може и да не се провеждат наведнъж, а през определени интервали от време. В случай, че се „гони” дългосрочната цел - изграждане на доверие в екипа, то на практика те не трябва да спират, дори и от даден момент да не се налага да се провеждат често. На арт сесиите може да се гледа като на учене в група чрез средствата на изкуството, ориентирано към определени резултати.

Опитът ми дава основание да смятам, че е добра практика в рамките на известния на всички teambuilding да се включват арт сесии – както за изграждане на доверие, така и за разрешаване на конкретни проблеми. Важното в случая е да се изберат подходящи техники за конкретната ситуация и разбира се, опитни водещи, които не само да подготвят конструкциите на сесиите, но и да ги насочват според това как точно се развиват. Всяка арт сесия е уникална и никога не е възможно да се предвиди какво точно ще се случи в нея!

Редно е тук да направя разграничение между понятията „арт метод” и „арт техника”. Арт методът се отнася до конкретния вид изкуство (театър, изобразително изкуство, приложни изкуства, музика и др.), който се използва. Арт техниката е конкретното средство за въздействие (под формата на упражнения, задачи, игри), което може да се базира на един, два или няколко вида изкуства (арт методи).

И нещо по-конкретно за ползите от арт методите при разрешаване на проблеми, свързани с взаимоотношенията в екипите и изграждането на доверие в тях

В настоящото изложение маркирам само някои от ползите, тъй като възможностите са наистина забележителни, особено когато се комбинират два или повече метода. И отбелязвам изрично, че не е необходимо участниците в арт сесиите да имат съответните таланти – да бъдат артисти, да рисуват, да пеят, да танцуват и т.н. Между другото, картините на Гоген са били оценявани като наивно детски, преди да бъде признат след смъртта си като един от големите постимпресионисти, така че – нищо чудно чрез арт сесиите да се открие нов талант!

Иска ми се да започна с театъра, вкл. кукления театър като изкуство и съответно арт метод. Полезни в конкретния случай могат да бъдат техники като ритуал (най-древната форма на театър), монолог и театрални импровизации (етюди).

Ритуалът обикновено предполага и танц, който от своя страна изисква музика т.е. може да се каже, че включва конкретни техники с интермодално въздействие. Той е създаден в древността, за да изрази (най-вече):

- традициите на групата/ общността – с цел да ги утвърди и съхрани;

- определени състояния на лиминалност, в които старото е изоставено, а новото току що е започнало да се заражда (напр. ритуал на преход от детство в зрялост);

- молби и благодарности към боговете;

- събития, които общността отбелязва с радост и веселие и др.

Оттук следват и основните възможности за интерпретация и използване на ритуала в арт сесиите, а тези възможности никак не са малко.

Създаването и пресъздаването на ритуали в група най-често е задача, която се използва в един по-късен етап от развитието й като символично средство за изразяване на общите ценности и цели. Самият процес на създаване и изиграване подпомага поддържането на ефективни взаимоотношения в екипа, независимо каква е конкретната задача – ритуал за въвеждане на нов член в групата, за ознаменуване на постигнат напредък, за израз на благодарност, за целите на изграждането на доверие и т.н. Може например да се използва и след успешно разрешаване на междуличностни конфликти с цел „запечатване” на постигнатото.

Монологът може да се използва за взаимно опознаване (напр. всеки подготвя и представя монолог на тема „Моите страхове в екипа”); за развитие на емпатия (когато чрез монолог всеки споделя как се чувства в дадена проблемна ситуация); за откриване на причини за конфликти и намиране на начини за разрешаване им (като средство за открито споделяне на мнения и преценки).

Театралните импровизации / Етюдите намират приложение в двете си разновидности:

• изиграване на ситуации, които не съществуват в действителността и
• изиграване на реални ситуации.

Много полезни са във втория случай като средство за откриване на начини за разрешаване на междуличностни проблеми и конфликти. Възможни са варианти без и с предварителен сценарий. Всъщност като техника етюдът се доближава до психодрамата, но целите обикновено са по-различни, както и ролята на водещия.

И трите техники – ритуал, монолог и етюд могат да се представят чрез кукли, под формата на куклен театър. Предимството е, че героите не се изправят директно „лице в лице” пред аудиторията, което е успокояващо за срамежливите и тези, които се притесняват по някаква причина да споделят истинските си усещания, мнения, оценки. Използването на куклен театър обаче изисква осигуряване на подходяща сцена и костюми и/или кукли.

Визуалните изкуства включват голямо многообразие от конкретни методи и техники, които за повечето хора са по-комфортният начин да изразят мислите и чувствата си. При тях например, когато задачата е индивидуална, в процеса на работа отделният човек се чувства дистанциран от останалите. Не се налага да изказва на глас мислите и чувствата си пред всички, което му създава известно усещане за безопасност (поне временно) и предразполага към спонтанното им изобразяване чрез езика на визуалното изкуство.

Възможно е да се използват два основни вида техники: базиращи се на индивидуални задачи и на групови задачи.

В контекста на проблемите в екипите и изграждането на доверие в тях, могат да бъдат полезни на практика всички видове визуални изкуства, но най-вече такива, основаващи се на:

- рисунка;

- колаж;

- скулптура;

- пано;

- плакат/ афиш;

- фотография;

- изработка на кукли, маски и др. предмети.

Различните методи изискват различни ресурси, но повечето са достъпни и винаги могат да се изберат по-евтини варианти. Тук ще се спра на първите два.

Рисунката може да се използва и за „разчупване на ледовете”, а ако се доверим на швейцарския психолог Макс Люшер, по избора на цвят (или цветове) за рисуване можем да определим и емоционалното състояние на „художника”.

Рисунката (индивидуална или групова) предлага много добри възможности за представяне и анализиране на проблеми чрез метафоричното им и символно изобразяване. Рисуването провокира креативността и оттам откриването на нестандартни идеи за разрешаване на проблемите. То може да помогне за достигането до прозрения относно истинските причини за проблемите, както и относно най-подходящия начин за справянето с тях.

В някои случаи, при кризисни и остри конфликтни ситуации в екипа, може да бъде полезно груповото рисуване или комбинацията от индивидуални и групови рисунки. Един пример за това са ситуации, в които не е толкова важно да се стигне до решения за излизането от тях, колкото да се даде простор на гнева и негативните емоции, да им се даде шанс да се „излеят”. Едва след това би могло да се започне спокойно работа по обмисляне на възможните решения.

Рисунката също така е един много добър помощник в „отварянето” на комуникациите в екипа с цел открито и честно изразяване на мнения, оценки, чувства и др. По елегантен начин насърчава споделянето в екипа и подпомага взаимно опознаване на членовете (първа стъпка за изграждане на доверие). Така например, често използвана практика е не с думи, а с рисунка (включваща изображения, знаци и символи) всеки да представи какво харесва/ не харесва; за какво мечтае; какво го прави щастлив/ нещастен и т.н.

Един начин за себеразкриване (но и за себепознаване) е опитът всеки да нарисува сянката си в контекста на разбирането на Юнг, че сянката е това, което не харесваме в себе си и крием от останалите. В конкретния случай ще се търсят да бъдат извадени на „показ” само онези характеристики на личността (недостатъци и слаби страни), които имат значение за участието й в екипа и изпълнението на неговите задачи.

В рамките на изложението за ползите от визуалното изкуство, ще отделя единствено още съвсем малко място на поп арт изкуството, по специално на един от основните му продукти - колажа.

Колажите по уникален начин – чрез ирония, сатира и символика представят проблеми от всякакъв характер. По правило „атакуват” обществени проблеми, но могат да се използват и за представяне на проблеми в екипа (причини, последици и др.) с цел тяхното анализиране и генериране на идеи за разрешаването им.

Изработката на колажи е полезно под формата на групова задача, в която могат да се използват всякакви материали – изрезки от вестници и списания, реклами, фотографии и др.

На музиката обикновено се гледа като на „поддържащо” изкуство в търсенето на решения на проблеми и създаване на доверие в екип. На практика най-често се използват различни комбинации на музика с рисуване, танц, театър и дори литература. Могат да се разграничат два подхода в практическото й приложение:

• активен и
• пасивен (рецептивен).

При първия подход участниците в сесията се превръщат в музиканти и певци – свирят на инструменти, пеят, дори може да композират. Смята се, че включването на инструменти в арт сесия изисква опитен водещ с музикално образование. Аз лично съм присъствала на сесия с предоставени различни инструменти на групата, при която всъщност нямаше необходимост от водещ с музикално образование. Целта беше в даден момент участниците спонтанно да синхронизират изпълнението си (всеки си беше избрал различен инструмент) по отношение на ритъм, динамика и звуци. Това означаваше на някакъв етап всеки да се опита да слуша останалите и да се „напасва” към тях; да излезе от вглъбеността си в собственото изпълнение. Ползите: подтикване към поведение на сътрудничество, приспособимост, емпатия, изслушване и зачитане на останалите.

По-често се използва пасивното включване на музиката със следните цели:

• намаляване на напрежението, страха и безпокойството (обикновено в началото на сесия);
• „успокояване на топката” след разгорещени дискусии и ситуации, предизвикали по-бурни емоции (напр. при „разнищване” на конфликт);
• подобряване на общуването (чрез овладяване на тревожността, агресивността и негативните нагласи);
• създаване на положителни нагласи към дадена тема и разрешаване на проблем;
• енергизиране и подтик към активност;
• приобщаване на интровертни личности към групата и др.

Очевидно е, че за различните цели трябва да се избере различна музика, при това много внимателно. За щастие композиторите са се погрижили да създадат достатъчно голямо разнообразие от композиции, които да могат да въздействат върху психиката ни в широк диапазон: успокояващо, релаксиращо и освобождаващо; зареждащо с енергия и оптимизъм; стимулиращо към действия и промяна; тонизиращо по отношение на мозъчната дейност и т.н. Един грешен избор на мелодия обаче може да предизвика обратен ефект – вместо да помогне в конкретната ситуация, да навреди.

Въпреки, че експертите препоръчват най-вече силно въздействащите творби на Моцарт, Вивалди и Чайковски (разбира се, препоръчват различни техни творби в зависимост от целите), то аз бих препоръчала и други класици, например Бетховен - и той е оставил музика както за релакс, така и за настроение и вдъхновение. Нищо не пречи да се използва и съвременна музика – важно е как музиката въздейства, а не кога е създадена и какъв стил е. Към някои съвременни стилове може би трябва да се подхожда по-предпазливо като в случая изборът трябва да бъде съобразен с предпочитанията на аудиторията.

Според мен в арт сесиите за разрешаване на проблеми и конфликти, както и за изграждане на доверие в екипа, най-силен ефект има музиката в комбинация с други изкуства. Може да се експериментира в зависимост от конкретните цели на всяка сесия, вкл. да се включат повече от две изкуства – танц, театър, рисуване и др. Ето една идея – сесия за взаимно опознаване и самоопределяне на основата на „Карнавал на животните” на Сен Санс (с музика, рисуване, танц).

Литературата обикновено се пренебрегва като арт метод. Всъщност тя е свързана с театъра, когато той не е избран като спонтанен и съответно предварително трябва да се пише текст/ сценарий за него. Например, на монолога, представен вече като техника в театъра, може да се гледа и като на литературна техника, ако не е възложен като спонтанен в конкретната арт сесия т.е. ако задачата позволява да бъде предварително написан и след това изигран.

 Основните техники, базирани на литературата, които може да се използват са:

• история/ разказ;
• есе;
• сценарий;
• приказка;
• писма/ послания;
• стихотворения.

Всяка от тези техники по един или друг начин може да насърчи споделянето и взаимното опознаване; да даде възможност да се разберат различните гледни точки по даден проблем; да послужи като основа за подобряване на общуването; да развие емпатия чрез включване на лични истории и др.

Според зададената тема се постигат различни цели, независимо от избраната техника. Ако темата е изграждане на доверие, то като начало например може да се започне с есе на тема: „Какво се крие зад липсата на доверие?” – такова есе би било отправна точка за планиране на следващи арт сесии за изграждането му.

Истории и разкази на теми като „Моят най-лош спомен” или „Моята най-забавна случка” могат да отворят канали за опознаване и откритост в общуването. Като провокации за развитие на емпатия може да послужат задачи на тема:”Разкажи как се чувстваш в тази ситуация?” (разглежда се конкретна проблемна ситуация).

Тук големият въпрос е за какво да се пише и в какви случаи трябва да се изисква всеки да прочете написаното от него. Свободното писане също има освобождаващо въздействие (като рисуването например) и всъщност не е задължително да е конкретно – може да отразява метафорично и символно мисли, оценки и разсъждения. По преценка на водещия може и да е анонимно като все пак отделните текстове трябва да стигнат по някакъв начин до всички членове на групата. Вариантите са много и изборът не винаги е лесен, но спасителният пояс в непредвидими и неочаквани като резултат ситуации е гъвкавостта.

В т.н. нековенциални изкуства границите между отделните видове изкуства се размиват. На практика те могат да включват елементи от всички – театър, танц, музика, визуални изкуства. Пърформансът и арт инсталацията са с много голям потенциал именно поради интермодалното си въздействие т.е. поради едновременното си въздействие върху всички човешки сетива.

Пърформънсът е един чудесен начин да използваме изкуството за свързване на хора чрез привличане на вниманието им към проблем. Той възниква с цел да привлече вниманието към обществено значими проблеми, но защо да не може да се използва за представяне на съществуващ проблем в екипа? Чрез пърформанса членовете на екипа ще се почувстват съпричастни и по-ангажирани към разрешаването му, тъй като той може да им помогне да разберат по-добре неговото въздействие и значение. Това е така, защото в пърформанса участниците физически и емоционално преживяват проблемите (чрез действие, движения, глас, звук и др.) и по този начин по-добре ги осъзнават. Тук не анализът на проблема, а изживяването му провокира промяна в начина, по който се гледа на него и позволява откриването на ориентири за разрешаването му. По-интензивното взаимодействие между членовете на един екип при пърформанса съдейства и за подобряване на взаимоотношенията в него.

А може чрез пърформанс да се представят различни гледни точки и идеи за разрешението на проблема…

Пърформънсът предлага всякакви комбинации от изкуство; може да включва и инсталация (според някои автори пърформансът е ориентирана към театъра инсталация). Той позволява всеки да демонстрира усещания, чувства и емоции по начина, по който му е най-лесно и приятно и е полезен не толкова с резултата (продукта), колкото с процесите, водещи до него.

Инсталацията също може да включва различни арт методи като позволява чрез тях открито и просто да се поставят проблемите – така, както се усещат. Чрез нея се предават „безопасно” послания и идеи, поставят се на дневен ред наболяли теми, задават се въпроси, привлича се вниманието към проблеми.

В контекста на проблемите в екипите тя може да бъде полезна като рефлексия на отношението на членовете на екипа към съответния проблем - изкарва на показ начина, по който той се възприема; отприщва емоции и провокира към действия за разрешаването му. Чрез нея могат да се представят по нестандартен начин и идеи за промяна на съществуващия „ред” или „хаос” с едновременното демонстриране на относителността на тези понятия.

Актът на „творене” - както при пърформанса, така и при инсталацията, помага на участниците да се опознаят взаимно, да подобрят общуването помежду си, да развият чувства на съпричастност и сплотеност – и всички тези ползи подпомагат в крайна сметка и процеса на изграждането на доверие в екипа.

В настоящото изложение не е включен танцът като самостоятелен метод, но това не е защото няма място в разглежданата тема, а защото го възприемам като съпътстващ други техники, свързани с театъра, музиката, нековенционалните изкуства. Разбира се, би могъл да се използва и самостоятелно в арт сесиите, особено като начин за въвеждане или „загряване” в арт сесиите. Когато сме креативни, можем да открием невероятно много възможности и варианти за използване на изкуството в изграждането и развитието на екипите…

Ако съм успяла с тази статия да провокирам интерес към темата, ако не се страхувате да експериментирате и най-вече, ако сте загрижени за развитието на екипите, които ръководите, може да се свържете с мен за допълнителна информация, въпроси и конструиране и/или фасилитиране на арт сесии на е-мейл sdimova.lef@gmail.com и телефон: 0898 23 36 79