В навечерието на 2018г. дъщеря ми ме попита „Татко как мога да бъда щастлива?”
- Ама ти не си ли?
- Не съм.
- Защо не си щастлива?
- Не знам.
- А какво наричаш щастие?
- Амиии така като ме питаш и това не знам?
- Може би си щастлива, обаче на знаеш, защото не знаеш какво е щастието? Усмихнах се аз.
- Ами не съм. Не се чувствам щастлива. Четох в интернет някаква статия, в която пишеше някакви стъпки към щастието. Направих всичко, което пишеше в нея, но нещо не ми се получи.
- На първо време въобще не обръщай внимание на хилядите готови рецепти, от рода на 10 неща, които трябва да направите за да бъдете щастливи.
- Това пък защо? Нали хората дават идеи какво да правя, за да бъда щастлива? Даже има световен индекс на щастието според, който България е на 144 място от 156 страни през 2013г. а пък през октомври в гр. Велико Търново стартира международният проект “Индекс на щастието” – силно се зачуди тя.
- Да така е.
-Е?
- А в поне една от тази готови рецепти имаше ли ясно дефинирана идея какво означава думичката „щастие”?
- Не срещнах такава.
- Е? – подканих я аз.
- Ами аз проверих в Укипиедия и видях какво е щастието. Там пише, че „Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[1] Когато е щастлив, човек често се смее.”
- Стана ли ясно какво е щастието?
- Не много.
- Я виж какво пише и в Българския тълковен речник – казах аз като представител на старата „хартиена” школа.
– „Щастието е състояние, чувство за душевно доволство, пълна удовлетвореност от успеха, сполука в живот, чест, доброчестие, благополучие”.
- Сега по-ясно ли е? – попитах аз.
- Ами сега малко по, обаче не напълно.
- Тогава трябва да поразсъждаваме малко.
- А това как ще стане?
- Най-често с правилните въпроси?
- Ами давай.
- Чувстваш ли се щастлива от това, че чуваш света около себе си? – започнах с въпросите аз.
- Не особено – след кратък размисъл отвърна тя.
- А мислиш ли, че дядо ти, който се мъчи и дори с най-модерния слухов апарат може едва да долови какво му казваш ти или майка ти и се налага да си пише с вас ще бъде щастлив ако отново може да чуе детето и внучето си?
- Сигурно ще бъде много щастлив.
- Ти чувстваш ли се щастлива от това, че виждаш много добре и можеш да четеш и рисуваш.
- Хубаво ми е, но чак пък щастлива.
- Мислиш ли, че баба ти Данка, която има перде на очите и е почти сляпа, ако можеше да види света отново щеше да бъде щастлива.
- АААА добре де добре разбрах какво имаш предвид давай нататък.
- Да давам, но какво? усмихнах се аз. Какво разбра всъщност?
- Разбрах, че щастието е нещо индивидуално и е различно за всеки?
- Да така е, обаче обърни внимание, на факта, че това което имаме не ни е гарантирано и може бързо и лесно на бъде загубено.
- И какво сега да започна да подскачам от радост и щастие за това, че имам два крака и да не искам нищо повече от живота ли?
- Чак пък да подскачаш, обаче помни да бъдем благодарни за това, което имаме и да го пазим защото ...
- Да да разбрах, не се отклонявай говорим за щастието.
- Така е и това е първия елемент.
- На кое?
- На щастието?
- Я пак?
- Първият елемент на щастието, е че то е субективно – индивидуално за всеки един от нас.
- И?
- И следва втория.
- Който е?
- Че е усещане.
- Хайде стига съм ти вадила думите с ченгел от устата нали беше много приказлив.
- Няма какво толкова да се каже просто когато си щастлива трябва да го усетиш да го почувстваш вътре в теб. Мога с часове да ти говоря как съм влюбен в майка ти, но ако ти никога не си се влюбвала истински просто няма да ме разбереш. Емпиричен път, който следва да извървиш.
- И по нататък?
- Третия елемент е благополучието. Просто е. Въпроса е на какво казваш благо, от какво ти става благо.
- От шоколада, захарта, вкусната пържола и ...
- Възможен е и този подход, обаче най-вероятно само да си останеш с допълнителните килограми без да бъдеш щастлива.
- Да бе в шоколада има серотонин, на който казват, че е хормона на щастието.
- Е можем да добавим и нещо за допамина, но рискуваме да се превърнем в химици или фармацевти и да стигнем до извода, че ни трябва просто едно хапче и хоп готово – щастливи сме.
- Ами защо не - то има такива хапчета, даже скоро пак даваха рекламата за „Ремотив” ако имаш проблем с мотивация, ако си подтиснат или пък ...
- Искаш ли да прекратим разговора и да отскочиш до денонощната аптека, да си купиш по едно хапченче за всяко нещо, което искаш – за щастие, за мотивация, за сън, за спокойствие, за любов, за откриване смисъла на живота и т.н. Няма нужда да губим времето за някакви тъпи разсъждения – те умните фармацевтични компании и техните маркетолози са помислили за нас. Нали знаеш, че те съществуват само за нас - за да ни служат – това с милиардите печалби е някакъв тъп страничен ефект от слугуването.
- ЕЕЕ добре де разбрах – няма нужда от толкова сарказъм. Давай нататък.
- Няма какво толкова да давам. Просто думата „благополучие” се състои от две части „благо” и „получавам”.
- Правилно ли разбрах? Излиза, че щастието е субективното усещане за благополучие.
- Така излезе.
- Значи когато успееш си щастлив?
- Може и така да се каже, зависи как дефинираш успеха.
- О я стига с твоите дефиниции.
- Иначе не знаем за какво си говорим.
- Добре де, хайде давай с твоята дефиниция за „успех”
- Аз смятам, че успеха е степента, до която достигаш своите цели. Ако на 100% си постигнала това което искаш значи си успяла. И от там идва, че едно от най-важните неща за щастието е да знаеш своите цели и да можеш да ги дефинираш правилно.
- Какво означава да дефинираш целите си правилно?
- На английски език се използва един лесен за запомняне акроним - СМАРТ - SMART (Specific - конкретни, Measureable - измерими, Achievable - постижими, Relevant - значими, Timed – навременни). Има различни дефиниции на SMART, можеш да търсиш и SMARTER и SMARTEST и PRAMKU – но от практична гледна точка, когато формираме целите, трябва да проверяваш дали те са конкретни, измерими, постижими и имат ли краен срок.
- Нещо като да имам 1 милион евро след 5 години изкарани по честен начин..
- Нещо такова стига да е достижимо и да знаеш как да стигнеш до целта. Обаче междувременно да те запитам защо ти трябват 1 милион евро?
- Егати тъпия въпрос зададе?
- Ами питам защото не са много нещата, които можеш да направиш с 1 милион евро.
- Бе ти да не откачи?
- Сериозно – парите не стават за ядене, не можеш да се облечеш с тях, или да се стоплиш – освен ако не ги запалиш де.
- Но с тях можеш да си осигуриш много неща като ...
- Аха разбрах. Но замисли се, че си поставяш за цел да постигнеш инструмента – заключих аз.
- Е да от тази гледна точка парите са инструмент.
- Парите много помагат, удобен инструмент, мощен слуга и жесток господар. С тях обаче не можеш директно да си купиш щастие иначе щяха да отворят големи магазини за щастие. Нали си спомняш китайската поговорка, че с пари можеш да купиш къща, но не и дом, компания, но не и приятели, положение, но не и уважение и пр.
- Помня е, но още не мога да разбера какво ми намекваш или натвърдваш.
- Нищо. Просто една друга гледна точка към целта.
- А?
- Целта като духовно или физическо състояние, а не като инструмент. Но за това може би друг път.
- Защо има ли още за щастието? продължи с въпросите тя.
- Има. Пътя към него.
- Който е?
- Който минава през трезвите преценки и правилните избори.
- Което означава?
- Че трябва внимателно да оценяваш заобикалящия свят и да успяваш да извличаш от него най-полезното за постигане на твоите цели и да избираш правилните кратки пътища до успеха.
- Говориш за важността на контекстна.
- За него говоря. Всеки човек има уникален контекст, защото има уникален набор от основните ресурси – има си своите финанси, знанията, информацията и уменията, които притежава, има специфичен кръг от хора, които познава, материални и времеви ресурси.
- И тези ресурси са различни за всеки един от нас, обаче винаги не стигат.
- Да все нещо е в дефицит и за това следва да се възползваме максимално от контекста, от това което имаме.
- А ако той пречи?
- Сменяш контекста – сменяш работа, сменяш града, кръга от познати, гаджето, мъжа, сменяш държавата, континента и търсиш контекстна, който ще ти помогне/ ще те доведе до щастието.
- И така колко пъти? – замислено попита тя.
- Зависи, колко силно желаеш да бъдеш щастлива, колко силна е мотивацията ти за успех.
- И ако въпреки това не можеш да постигнеш целта или да смениш контекста?
- Примиряваш се и приемаш контекста за факт. Съобразяваш действията си с фактите и не мрънкаш.
- Е да де за това обаче трябва да имаш опит и да различаваш това, което може от това което не може да бъде променено. Като онази молитва „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
- Да това е втория елемент по пътя към щастието.
- Че кой беше първия?
- Способността да правиш трезви преценки и правилни избори.
- Аха има ли и друго?
- Има. На какво се крепи опита?
- ?
- На нетрезви преценки и неправилни избори. В основата на щастието са грешките/ опитите, които правим, стига да можем да извличаме от тях поуката.
- Това е нещо от рода на „Когато губиш нещо не губи урока”.
- Нещо такова – способността да трупаме опит и да го концептуализираме, адаптираме и прилагаме успешно в нови ситуации.
- Като онова любимо на мама определение за глупостта „Да правиш едно и също нещо в сходен контекст и да очакваш различен резултат.” - засмя се тя.
- И аз така смятам. Човек може да сгреши един път, да не е осмисли опита си, да сгреши втори път, обаче третия път вече е избор – не грешка.
- Но трупането на опит не отнема ли много време?
- Отнема. За това има много млади гениални хора, но още не съм срещнал млад мъдрец. Просто си трябва време да натрупаш опит и да направиш своите грешки, да си изядеш шамарите от живота или както майка ти казва „Човек си има определено количество шамари, които трябва да изяде и ще ги изяде независимо на каква възраст е.”
- А това значи, ли че трябва да остарея за да бъда щастлива, това единствения път ли е?
- Това е добър въпрос. Това е пътя на страданието или маймунския път?
- За какъв маймунски път говориш?
- Едни деца отишли в зоологическата градина. Стигнали до маймуните. Започнали да им подхвърлят фъстъци. Една от маймуните обаче първо си слагала фъстъка на дупето после го изяждала. Това учудило и развеселило много децата. „Това е много тъпа маймуна” - провикнало се едно от децата. „Аааа не е” подсмихнал се седящия наблизо пазача и продължил „Преди няколко дни едни човек и подхвърли кокосов орех, който тя налапа веднага и сега проверява дали това, което влезе може да излезе”. Това е маймунския път.
- А има ли друг?
- Има - пътя на знанието, когато се учим от грешките на другите.
- И не забравяме, че те си имат своя уникален контекст и следва да разглеждаме наученото с поне едно на ум.
- И правилно ли те разбрах, че за да съм щастлива първо трябва да бъда нещастна.
- Нещо такова няма как да познаеш щастието ако не си познала нещастието.
- Ей и вие възрастните „нещо такова” – не може ли по-ясно – така ли е или не е така.
- Далтонизма в живота ще те прекара през нещастието, но пък тава може да е залог за щастие.
- Но това значи ли, че можем да избегнем нещастието и да планираме щастието си?
- Да можем да планираме как да получим/ постигнем субективното усещане за благополучие.
- Как ?
- Е за това другия път, че изпуснахме Нова година.
- НА ЗДРАВЕ!!!