Топ 5 най-често срещани грешки при интервюиране на кандидати за работа

Според проучване на Leadership IQ над 46% от новите назначения на служители се оказват неуспешни в средносрочен план. Равносметката на работодателите е, че близо половината от новонаетите не оправдават очакванията и не достигат заложените нива на трудово представяне.

Основна причина за големия дял на лошите назначения се корени в грешки в процеса по наемане и въвеждане, както и недостатъчна подготовка на наемащите мениджъри. Цената на тези грешки за работодателя варира от 30% до 200% от годишната заплата на служителя, който трябва да се замени поради незадоволително представяне.

Твърде често в процеса по наемане идентифицирането на качествата на кандидата не е достатъчно обективно поради изкривявания на възприятието на интервюиращите. Тези когнитивни грешки (на английски: cognitive bias, от bias – предразположение,  пристрастие, предубеждение) са естествена склонност на интервюиращите да се самоподвеждат и самозаблуждават в съжденията си за кандидата. 

По-долу ще намерите кратко описание на петте най-често срещани грешки при интервюиране на кандидати за работа:

1. Стереотипирането представлява предубеждение, че кандидатът има определени характеристики, без да се разполага с информация и доказателства за това. Стереотипите са обобщения за особеностите на дадена група, които автоматично се прилагат към отделните членове на тази група.
   
   
2. Пристрастието на база привличане по сходство е резултат от това, че интервюиращият е по-склонен да наема кандидати, за които смята, че са като него/нея или имат подобни черти или характеристики дори когато тези сходства не са свързани с текущите изисквания за изпълнение на работата.
   
   
3. Потвърждение на прибързан извод се проявява, когато е направено моментално заключение, след което се задават насочващи въпроси, за да се извлекат отговори, които да подкрепят първоначалното предположение за кандидата.
   
   
4. При прекомерната самоувереност интервюиращият позволява със субективната си увереност да помрачи обективността си. В този случай оценяващият разчита само на интуицията си за направата на преценка.
   
   
5. Ефектът на ореола е тенденция на интервюиращия да оценява даден кандидат положително по много черти поради убеждението, че оценяваният има силно развита една черта (водещата положителна характеристика разпростира влиянието си върху останалите характеристики).

Повече за други често срещани предубеждения и пристрастия при интервюиране на кандидати за работа ще може да намерите в обучението и практическото ръководство за преки ръководители „Набиране и подбор на служители“