- Лутам се из гарата отдавна, но не виждам, за да намеря път, по който да изляза от нея.
Сакатият казал:
- Лежа тук отдавна, а не мога вече да стана и да си отида.
Както си приказвали, изведнъж сакатият извикал:
- Сетих се! Ще ме качиш на раменете си, а аз ще ти казвам накъде да вървиш. Заедно ще намерим начин да излезем от гората.”
(Древна суфи притча)
Защо искам да споделя с вас тази тема?
Сблъсъкът ми с „различни” от мен хора ( като социален произход, националност, култура и др.) ми донесе много емоции – както положителни, така и отрицателни и ме научи на много неща. Преждевременните преценки, които правех за „различните”, се оказваха често погрешни и докато в личния живот те ми отнеха възможността да създам полезни контакти, в професионалния ми създадоха някои проблеми.
Всички ние имаме различни ценности, възприятия, представи, разбирания и т.н., но различията в социо-демографски, физико-физиологичен и културен аспект (напр. социален произход, статус в обществото, физическо състояние, раса, етнос, култура, религия и др.) като че ли са по-непреодолими за нас. Считаме, че наше право е да сме различни, но не сме така толерантни и снизходителни към различията на другите. Проблемът е, че забравяме едно нещо: поведението на хората към нас е рефлексия на нашето поведение към тях.
Това, което искам да споделя е, че има достатъчно причини да не пренебрегваме някои групи от хора като ги изключваме от кръга на тези, с които общуваме. Вместо това е добре да се опитаме да не поставяме етикети и да разширим кръгозора си. Това може да се окаже в крайна сметка полезно предизвикателство.
Откъде да започнем?
От това да опознаем хората около нас и да осъзнаем, разберем и приемем различията.
Но преди това трябва да си зададем въпросите: „Как възприемаме ние света около себе си?”, „Дали нашите разбирания не се различават значително от тези на хората около нас?”, „Дали нашите преценки за добро и лошо, хубаво и грозно, правилно и неправилно и т.н. са близки или не до тези на хората, с които се налага да общуваме?” Често си мислим, че проблемите ни в общуването идват от другите, различните, но дали пък собственото ни поведение не предизвиква тези проблеми?
На един семинар с участници от образно казано „една кръвна група”, но с проблеми в общуването, поставих задача всеки да си представи, че има на разположение вълшебно килимче, с което може да отиде където пожелае в териториален и времеви аспект т.е. където предпочита на Земята и в което историческо време би искал. Дори и аз се изненадах на многообразието от предпочитания, показани от една относително хомогенна група. Зад заявените разходки с вълшебното килимче като време и място изплуваха много различни ценности, представи, интереси и очаквания като цяло от работата и живота.
Упражнението беше полезно за членовете на групата , защото тя се нуждаеше от подобряване на общуването и междуличностните взаимодействия в нея, а взаимното опознаване беше важна първа стъпка в тази посока .
Предлагам ви една подобна задача – „Пирамида на потребностите”, която е много подходяща за демонстрация и обсъждане на различия в семинари и обучения, целящи те да се разберат, приемат и вземат предвид.
Защо да общуваме с различните от нас? Какво можем да изгубим, когато ги пренебрегваме?
Освен казаното до тук: причината да се обсъждат различията между хората е, че създават проблеми в общуването, които от своя страна пораждат редица негативи – от неразбиране и недоразумения до напрежение, стрес и конфликти. Днес все повече от нас живеят, учат или работят в мултикултурна среда (поне в някакъв период от живота си) и рано или късно „се опарват” от проблеми, произтичащи единствено от непознаването на тези, с които се налага да влязат в контакт и да общуват. Но не е достатъчно само да се предпазваме от проблеми –ефективното общуване с хора в работна среда, без изключване на „различните”, може да ни бъде полезно като ни даде възможности за:
- по-бързо адаптиране към колегите, мениджърите и културата на организацията
- „учене от другите”, вкл. различните;
- разбиране на чуждите гледни точки, което от своя страна може да ни помогне да видим една по-широка картина на действителността;
- вземане на възможно най-добри решения, особено ако сме мениджъри;
- по-добри шансове за професионално и кариерно развитие и др.
(Из дневника на Андрю Елиът, „Последно танго в Харвард, Ерик Сийгъл)
Преди всичко да уточним – познаването и приемането на различията не означава да променим своите мнения, ценности, схващания. Просто означава да развием емпатия – едно ценно умение, част от емоционалната ни интелигентност. Не случайно развитието на това умение е обект на тренинг в организации и екипи, работещи и развиващи се в мултикултурна среда.
Ограниченията пред това да приемаме различията
Независимо от това дали си признаваме или не, всички ние имаме предразсъдъци и страдаме от стереотипи, както и вкоренени убеждения, представи и нереалистични очаквания. Те са основните ограничения, менталните модели, които ни пречат да видим истини и да прозрем, че не винаги сме прави. Илюзията, че ние сме по-добрите, по-умните от някои групи хора може да ни изиграе лоша шега и да ни отнеме шанса да се впишем в определена среда, да научим повече, да вземем по-добри решения. Понякога сме сигурни, че проблемите в работна среда са просто неизбежни и непреодолими като естествен резултат на конфликта между различните хора и култури в нея. Може да се окаже обаче, че всъщност са плод на собственото ни неадекватно поведение в тази среда поради неспособност и нежелание да променим нагласите и убежденията си.
Естествено е поведението ни да „гравитираме” към себеподобни и да сме привързани към собствените си разбирания, но мъдростта е в това да можем да видим себе си и да осъзнаем предубежденията си. А следващата стъпка е да развием умения за общуване с „различните”.
Станах свидетел на това как процесът на разрешаване на конфликти може да бъде преобразен, ако хората са способни да изкарват на повърхността и да обсъждат заедно различните начини, по които гледат на работата и на света като цяло.
Как да променим дълбоко вкоренените си убеждения?
Безспорно нагласите и убежденията на хората се променят трудно, някои дори е невъзможно да бъдат променени, но едно полезно в случая умение – емпатията, определено може да се развива. Един от малкото възможни начини да погледнем извън предразсъдъците и предубежденията си, е подходът „учене чрез преживяване” с използване на интерактивни методи и инструменти. Те могат да включват групови и индивидуални задачи, позволяващи да се поставим на мястото на „различните” като основа за прозрения и дискусии.
За целите на „проглеждането” е полезно хора с определен тип различия да работят заедно в учебна, предразполагаща среда като бъдат поставени в ситуации, отключващи тяхната чувствителност. Според опита ми, ефективните тренинги за разбиране и приемане на различията, а и за нещо повече от това– „разчупване” на затвърдените мисловни модели, трябва да отговарят на следните условия:
- Да включват инструментите и техники, които дават възможност на хората да осъзнаят собствените си особености и поведение, да признаят предразсъдъците си;
- Да включват подходи и методи, които да мотивират участниците да разберат ценностите, културата, мнението и т.н. на другите;
- Да използват подходи и методи, които да накарат участниците да се почувстват равнопоставени в обучението;
- Да бъдат демонстрирани умения от страна на фасилитатора/ фасилитаторите за предразполагане към обсъждане на горещи теми и конфликти без да се предизвиква катастрофален изблик на емоции и напрежение; да предразполагат към изследване на възгледи без излишен драматизъм.
Учудващо е как след подходящи тренинг задачи и умело водени дискусии участниците (дори изненадващо за самите себе си) откриват, че у тях се появяват приятелски чувства към хора, които преди това не са приемали по някаква причина.
И нека да не попадаме нито в ролята на земляните, нито в ролята на марсианеца от следната история, която чернокожа бавачка разказва на бяло момиченце:
- Марсианец? Колко голям? – попитало детето
- О, близо 2 метра.
- А как се казвал?
- Марс Лутър Кинг. Той бил много приятен марсианец. Приличал досущ на нас – имал нос, уста, очи, коса, но понякога хората го гледали странно, а друг път се държали направо лошо с него.
- Защо? Защо хората се държали лошо с него?
- Защото бил зелен.”
(от „Слугинята”, Катрин Стокет)
Ако темата ви е интересна и считате, че в работна или учебна среда могат да ви бъдат полезни конкретни инструменти за подобряване на общуването и междуличностните взаимодействия между хора и екипи, може да се обърнете за консултации към автора – Светла Димова, е-мейл sdimova.lef@gmail.com, тел. 0898233679
